не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките
нежност трепти
неуловима...
и не е дъхът ти...
а полъх от вятър гальовно полюшващ
съня на тревите
звънят стъбълцата им крехки
сякаш вълшебните струни на лира ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.