Може ли да къпя живата роса с тебе
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?

Може ли в полето да се борим
и петите да ти гъделичкам със стрък жита?
Уморени, в класове да ме приспиваш,
гушнали в щастие света?

Може ли с теб света да преобърна?
Може ли с теб да стана пак дете?
И в квартала да се гоним
с ранени от асфалта колене? 

Може ли да гледам паяци с тебе,
да ги храним със захарен памук?
И пролет да посрещаме във всяко време,
да  знаем, че двама трябва да сме тук.