Можех и да не питам...
Помниш ли ме, Хосе Луис?
Можех и да не питам,
но други надничат в мен
и искат да знаят
за...
вятъра, който заплете косите ми,
в кипарисите на Ел Пало,
за оная красива нощ питат -
с отблясъците
по пясъка на Марбея.
Очите ти се стичаха по мен.
Всички дипли на тънката ми рокля
бяха фламенко.
Танцуваха
и
пишеха кръгове и трудни думи...
пишеха
по мокрото ти тяло.
(Нямахме навик да говорим разбрано),
но това стигаше.
Кратък миг беше твоето имане.
А тук…
Ад на недолюбените ми мисли,
заради оня глас,
който те повика по име
тогава.
И... ти тръгна.
Помниш ли ме още?
Ти ми помогна да полудея после.
Да не знам коя съм.
От този кратък миг,
пръстите ти
държат душата ми будна.
Сърцето ми удря с юмрук по масата.
Прелива му чашата...
и се стичат стъклени сълзи
и вино.
Цигара.
Хапче.
Мразя оня глас,
който те повика по име.
Устните ми са сухи, Хосе.
А плътта ми без тебе е прозрачна
и тънка.
Не ми трябваше да се вдигам на пръсти
за да порасна,
да науча,
че всяко жарко лято
се спъва
в
листопада на болна
и пресипнала есен.
Лек има, Амиго.
Скрит е във вените
на твоята кръв -
кръв, червена като малага.
Да бяха няколко минути мъка,
можех да ги преживея… някак си.
А то... целувки,
засипани в пясъка на
Коста дел Сол
и Малага.
Цигара.
Хапче.
И днес съмна, Амиго...
Пак съмна.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
боже, колко си невероятна
-
"Всички дипли на тънката ми рокля
бяха фламенко.
Танцуваха
и
пишеха кръгове и трудни думи...
пишеха
по мокрото ти тяло."
Лятото е вечно, нищо че идва есента. Не вярвам какво казват за мимолетните летни страсти.
-
Не си изгубила,че не си ме чела отдавна.
Аз обаче спечелих изключително
много от това,че те прочетох.Аплодисменти!!! -
Весиии, хич не ми се моткай, чакам следващото! Аз съм в постравматичен стрес (не, че знам какво е това) преди представянето и сега съм само четящ пигмей! Искам поезияяя!
Извинете, петък е! -
Понякога нощите са трудни, но съмва.
Прегръдка, Веси! -
Нямам навик да говоря разбрано, затова само ще те прегърна!
Липсваше и се радвам, че вече си тук() -
Щом си дочакала да съмне, ще дочакаш отново и слънцето!
-
пак съмна...Веси...
връщаш се...с прекрасна творба, една от най-прекрасните...
и толкова ти се радвам, прегръщам те с обич. -
Благодаря на всички,които продължават да ме четат!
-
Чудесна си, Весе!!!
Вчера го прочетох,днес се върнах да прочета отново. -
Докоснаха и мен. И си представих "Компарсита" на Родригес...
-
Винаги се радвам, когато думите ми докосват...
Благодаря ви! -
Не се губи повече!
Липсваш!!!
Прегръщам те, Веси*! -
Не питай, адаш! Не питай! Само си запали една цигара и слушай фламенко...
-
Не ми трябваше да се вдигам на пръсти
за да порасна,
да науча,
че всяко жарко лято
се спъва
в
листопада на болна
и пресипнала есен.
Пронизваш!
Откъде идват тези стихове, Веси и защо болят така? -
Остави ме без дъх!Поздрави!!!
-
Важното е, че е съмнало. Пак.
Много харесвам поезията Ви! -
много!
можеше, да... -
Благодаря ви!
Радвам се,че съм успяла да ви докосна отново. -
Поздрав, Веси!
http://www.youtube.com/watch?v=ZsX5Xrhlhq4
-
След подобен стих можеш само да помълчиш...
-
Когато се връщаш, ти винаги носиш лъх на нещо непознато, диво и омагьосващо, което спира дъха и ни събаря като малиново вино...радвам се, че си тук!
-
"Не ми трябваше да се вдигам на пръсти
за да порасна,
да науча,
че всяко жарко лято
се спъва
в
листопада на болна
и пресипнала есен."
Цялото е прекрасно!Носи енергия, ритъм, плам, страст и връща един неотиващ си спомен!
Благодаря! -
Ох, настръхнах... и е винаги така когато те чета!!! Истинската поезия се усеща със сърцето! Толкова много ми липсваше, ВЕСИ... толкова много!
Целувки! -
Мммммммм... (Разкошно е... - усещането, привкусът, който оставя...всичко. Емоция, жар, желание... Отплеснах се. )
Хареса ми! - казано накратко и ясно.
"...Очите ти се стичаха по мен.
Всички дипли на тънката ми рокля
бяха фламенко." -
Миговете на нетрайност... как се помнят...!И стигат... понякога...!
Удоволствие си!
-
Затанцувах...
-
strahotno !
-
Много колоритно,много латино и много чувствено!Хареса ми!
-
горещо е тук, в спомена...
ооо, доня! колко се радвам да си наоколо - имаш ли представа?! -
Сигурна съм Веси,че ще се връщам пак и пак...
МНОГО СИ! -
... и още колко ли пъти
чудесна си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
