Можем ли да бъдем същите:
Свободни в простора,
Летящи с изгорени криле,
Тласкани от вятъра!?

Можем ли да бъдем същите:
Загубени в сенките,
Пропити в самотата,
Изчезнали и изгубени!?

Можем ли да бъдем същите:
Опиянени от щастието,
В еуфория от усмивката,
В самозабрава от радостта!?

Можем ли да бъдем същите:
Избягали в самотата,
Останали сами,
С души бездомни!?

Можем ли да бъдем същите:
Без глас, без обич,
Без очи, без подкрепа,
Скрили се в тъмнината!?