Можеш ли да кажеш,
че не мислиш за мен
че си безразличен,
че съм една от многото?
Можеш ли да кажеш,
че сърцето ти не ме очаква
и в него няма място за мен?
Можеш ли да кажеш,
че нощем, когато
се взираш във тъмнината
и не можеш да заспиш,
аз не идвам при теб
и не ти се иска да остана?
Можеш ли?... Аз не мога!
А ти... ако можеш -
просто ми го кажи.
И като безмилостен хирург
ме отстрани
като ненужен орган -
без мисъл и чувство
спокойно ме изрежи.
Унищожи ме отведнъж,
без остатък и внимавай,
много внимавай,
да не би да оставиш
една частичка от мен
и да отровя организма ти
с любовта си...
И после... живей без мен...
ако можеш!