На кръстопът
между ума и сърцето 
За стотен път
със сълзи на лицето.
Аз се връщам
в общото минало
и те прегръщам,
но вече изстинала.
Събираш парчета от мене
и в тях ти търсиш утеха,
Аз все още имам нужда от време
надеждите толкова много ми взеха.
Объркана и раздвоена,
за кой път вече не зная,
намираш ме твърде сломена,
приемаща, очакваща края.
Изгубих се. Станах различна.
Не съм твоето слънце-момиче.
Повече на облак приличам,
такава ще можеш ли да ме обичаш? ......
-Р. Братанова