Мойта вятърна съдба…

14 jul 2017, 16:06

Poesía » De amor

358 1 4

на Жоро

Когато тихичко притихна в теб,

сред мислите ти аз се разкроявам,

светът ми е докрай осъществен,

отново сред сестрите си изгрявам.

Обичаш ме наяве и в съня,

ръцете ми със своя пламък топлиш,

ти първи лъч си винаги в деня,

а в нощите със буйна страст ме мокриш.

Частица си от моята душа,

едно вълшебно място да се скрия,

подкрепяш ме дори и да сгреша,

от устните ти до насита пия.

Прегръщай мойта вятърна съдба,

бъди любим, защитник и ограда,

в суровите наземни правила,

ще оцелее общата ни клада.

Отново ще съм птица във небе,

а ти ще следваш моята посока,

не ще успее никой да ни спре,

да сбъднем светлината светлоока.

14.07.2017г.

Елица

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Melanie (Елица Георгиева)

2017-07-17T09:42:29+03:00

Вили, Стойчо, Велине, много ви благодаря! Радвам се, че надникнахте, прочетохте и почувствахте с мен! Всеки ден благодаря на Бог за прекрасния съпруг, който ми отреди! С него продължавам да съм хем момиче, хем жена вече цели 17 години! Усмихната нова седмица ви пожелавам от сърце!
rocker (Велин)

2017-07-14T17:17:41+03:00

Прекрасно и вълнуващо е, Ели!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-07-14T16:57:26+03:00

Да бъдем верни до край!
Violet_86 (Виолета)

2017-07-14T16:55:40+03:00

Ели си е Ели
Прекрасно.
Поздрави.