11 dic 2007, 16:31

Мойто вдъхновение 

  Poesía
799 0 2

Ти си мойто вдъхновение,
мойта муза, мойта страст,
едно божествено творение,
прекланям се пред тебе аз.


Вечер тихо, до забрава,
името ти пиша в страх,
да не би луната избледняла
да те превърне в черен прах.


На небосвода вечен
звездите броейки, заспивам
и усмивката ти нежна
с моята в безкрая сливам.

© Гюлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??