Мокър гаврош

26 jun 2016, 23:09

Poesía

331 0 2

Мокър гаврош

При теб съм, Море. Измий ми сълзите,

от толкова много тъга, насъбрани.

Недей да ме жалиш. Залей ме. Не питай

защо се отварят, все, старите рани.

Ти винаги си разкрепостено.

Недей да изригваш с такава сила.

От гълбините душата ти стене,

толкова мъка и гняв таила.

Тук, във самия ти край, ще застана.

Спри. Успокой се. Гневът ти не струва.

Във тебе не влизам. На брега ще остана.

Че дави се този, който добре плува.

Дойдох за утеха, а ти се ядоса.

Недей. Преглътни нрава си лош.

Отново при тебе съм, гола и боса.

При теб. Моят мокър гаврош!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-07-03T18:21:22+03:00

Приятно Море! Паралелът е прекрасен!
lauda (Крум Савов)

2016-06-26T23:31:08+03:00

Гаврош не беше ли име?