Молба

13 jun 2018, 13:00

Poesía » Verso libre

1414 2 0

Пианото, толкова дълго бе мълчало,
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята,
тихо, уязвимо,
ужасена от безчестие, от човешката суета,
на предателства, обиди,
наранена,
от безчовечност, безразличие и грубост...
Заслушана в плача му,
докоснах леко клавишите,
погалих го с безмерна нежност, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Молба

Искате да прочетете повече?

Propuestas