Не ме съди!
Ти най-големият престъпник бе.
И винаги ще си.
Бъди!
Но в тъмното кръсти се
и прошка искай!
Моли, плачи, а мина ли,
дръпни се.
Не искам аз да виждам твоите сълзи,
закъснели с хиляди животи,
не с мигове и дни и
излизащи от всички квоти.
Те не притъпяват болката.
Не спират чувството,
страшното, неспиращо
и след упойката.
За това, когато мина,
отдpъпни се, моля!
Бъди човечен днес,
поне наполовина...
© Цуци Todos los derechos reservados