6 nov 2008, 23:08

Молба 

  Poesía » De amor
517 0 4
Молба

Носиш въглени в очите,
изгарям щом прошепнеш моето име...
Ако си огън, паднал от звездите -
не се страхувай - опари ме!

Косите ти са черни кат орлите,
а очите ти с небето се сливат...
Ако си вятър, бродещ из горите -
моля те, с тебе отведи ме!

А ако си морски бриз унесен,
нежен и верен на морето -
сподели с мене твоята песен
и с теб носи ме в сърцето!

Ако си някой от облаците бели,
усмихващи се над високите планини -
застели ми меката постеля
и при теб на небето ме приюти!

Тялото ти стройно е стъбло,
извиващо се под небето синьо...
Ако си самотно, изоставено дърво -
с клоните до тебе прегърни ме!

Ако си слънчев лъч в моя ден -
гали ме и "ангел" наричай ме...
А ако си просто човек като мен,
моля те единствено - обичай ме!

07.07.2008

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
    Понякога всичко е толкова просто, когато обичаш истински и от сърце, тогава можеш наистина да бъдеш всичко, тогава няма непосилни неща за теб, тогава си всичко ...поне за човека до теб!
  • изклзчителна образност има в стиха ти! радвам се, че го прочетох! Прегръщам те!
  • Невероятно е!
  • Чудесно стихотворение! Много образно и с много чувство!Хареса ми!
Propuestas
: ??:??