13 sept 2011, 12:49

Молба 

  Poesía » De amor
601 0 5

 


МОЛБА

 

Като прерязан стрък трева

от безмилостна коса

се тръшкам

на земята,

столетник скършен

от светкавица на две –

такъв съм аз, когато

теб те няма.

Повярвай ми, дете!

И после безутешно страдам,

че в твоя поглед детелинен

съзирам властната жена,

която искам да ме има

поне за миг.

О, Боже мой, прости

на оглупелия наивник!

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??