Молба

20 sept 2014, 10:23

Poesía » De amor

677 0 2

Благодаря на Бога за мъжете,

които ме обичаха безгрижно,

за тези, дето даваха ми цвете,

както риза дава се на ближен.

И ни веднъж дори не укориха

сърцето ми, понякога виновно.

Вместо туй ме учиха да дишам,

научиха ме как да съм свободна.

Благодаря дори за другите мъже,

за онези, лошите, с които случвах.

Чрез тях разбрах, че моето сърце

е възможно на моменти да се счупи.

Но го запазих! Още цяло е, тупти

в ръцете ми, като криле на птиче.

Не го докосвай, ако ще го нараниш,

докосни го, само ако ще обичаш...

18.08.2014

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rumbic (Руми)

2014-11-10T10:50:08+02:00

Прекрасно е, когато човек е благодарен за всичко в своя живот, не само за хубавите моменти, но и за уроците по пътя...! Поздрави за хубавото стихотворение!
Anita765 (Ани Монева)

2014-09-20T15:11:32+03:00

Хубаво е, Сиянче!