Подарете ми зрънце Любов,
да засея стръкче Надежда.
Обещавам - с красив благослов,
Самотата ми ще го отглежда.
Има време за малко Тъга,
има време за малко Умиране.
Уморена, безцветна Дъга
грейва зло под Небе татуирано.
И жесток е гладът за Мечти,
жажда кротка за глътка Човечност.
И Сърцето ми спира почти,
ослепяло без Път и без Вечност.