6 sept 2007, 10:03

Молитва 

  Poesía
560 0 12
Прозрения. Своите права плътта си иска.
В греховен свят аз и ти не сме. Любовта не е оракул.
А колело на чекрък. В бяг лудешки магия!
Понякога потискана. Премълчавана стихия!
И живее тъй, както си иска! Дори несъвършена.
Понякога заплашвана. Със  анатема.
И никога не се задавя. И без глътки въздух!
И никога не си позволява. Да разсипе чаша с гордост!
Молитва отправя. Към прекрасния, земен свят!
Спасител на любовта!... Той и тя!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятни са последните ти стихове - мъдри и истински, замисляш ме за всичко, което съществува,виждаш и чуваш всичко и след това - прекрасен стих като този.При теб може да се чуе и как тревичката диша и расте.Прекрасна си , Мариолче.
  • Приказка! Браво! Хенри
  • "И никога не си позволява. Да разсипе чаша с гордост!"
    Цялото ми хареса, но това са думите, които се откроиха за мен!
  • Много умозрителен стих! Поздравления!
    "Любовта,като колело на чекрък"..харесва ми
  • Плътта е съд, в който се пази душата!Колкото по-ценна е душата ти толкова по-добре трябва да се грижиш за съда.Прозрението ти е точно.
  • Стоплихте ми душата, дано и аз вашите!!!
  • Съвършенно!!!Как само си го написала!Поздрав!
  • Чудесно е...!
  • Браво,мила!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Хареса ми!БРАВО!!!
  • поздрав!
  • *Своите права плътта си иска.*
    Да!
    Ако това е прозрение, да, да, да!
    Къщичката на душата трябва да е хубава и подържана!
    Стихотворението ти е многопластово, и дава хляб за много размисъл!
    Обичам този род творби!
    Поздрави, Мариолче!
    ))
Propuestas
: ??:??