Прозрения. Своите права плътта си иска. В греховен свят аз и ти не сме. Любовта не е оракул. А колело на чекрък. В бяг лудешки магия! Понякога потискана. Премълчавана стихия! И живее тъй, както си иска! Дори несъвършена. Понякога заплашвана. Със анатема. И никога не се задавя. И без глътки въздух! И никога не си позволява. Да разсипе чаша с гордост! Молитва отправя. Към прекрасния, земен свят! Спасител на любовта!... Той и тя!
Невероятни са последните ти стихове - мъдри и истински, замисляш ме за всичко, което съществува,виждаш и чуваш всичко и след това - прекрасен стих като този.При теб може да се чуе и как тревичката диша и расте.Прекрасна си , Мариолче.
*Своите права плътта си иска.*
Да!
Ако това е прозрение, да, да, да!
Къщичката на душата трябва да е хубава и подържана!
Стихотворението ти е многопластово, и дава хляб за много размисъл!
Обичам този род творби!
Поздрави, Мариолче!
))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.