Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара,
молитвеника, стиснала в ръце,
опитвайки се тебе да забравя,
във храма бях със свити колене.
Изгубвах се, но вярата във Господ
помогна ми да стъпя на крака,
споделях със свещеник, спазвах пости,
пречистих си душата от греха!