Молитва

20 jun 2018, 14:36

Poesía » Filosófica

543 3 8

Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.

Какво ли не изричах пред олтара,
молитвеника, стиснала в ръце,
опитвайки се тебе да забравя,
във храма бях със свити колене.

Изгубвах се, но вярата във Господ
помогна ми да стъпя на крака,
споделях със свещеник, спазвах пости,
пречистих си душата от греха!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-22T13:45:15+03:00

Благодаря ти, Иржи! Радвам се, че мислиш така! Поздрави!
Иржи (Ирина Филипова)

2018-06-22T10:00:17+03:00

Вярата...във всичко,е голяма сила!На нея се дължат успехи,постижения,преодоляване на трудности...А вярата в Господ е най-великата!!Много добре си го написала,Вики!
Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-21T23:22:10+03:00

Благодаря ти, Многоцветна!
rainbow- (Многоцветна)

2018-06-21T22:17:42+03:00

Ново начало - прекрасно е, много ми хареса!
Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-21T10:22:59+03:00

Благодаря ти, Влади!
Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-21T08:40:20+03:00

Благодаря ти, Юри!
Yuri (Yuri Yovev)

2018-06-21T08:17:57+03:00

Браво! Хареса ми! Поздрави!
Миранда (Виктория Тасева)

2018-06-20T21:49:32+03:00

От сърце ти благодаря, че оцени и този мой стих, Милко! Поздрави!