Така минават ден след ден,
а ти си все далеч от мен.
Това те моля аз сега,
не ме оставяй в самота.
Скитам се по улици, безцелна,
търся любовта ти, безпределна,
В човек се вглеждам, във лице,
но той не топли моето сърце.
Сълзите ми за теб текат безспир,
като студен планински вир.
И моля се, и моля те, ела,
не искам да съм днес сама.
Във дом самотен се прибирам
и в снимката ти пак се взирам,
прегръщам я, целувам я така,
и пак оставам в самота.
Така заспивам всеки ден,
а ти си пак далеч от мен,
единствено в съня си аз
целувам те и чувам твоя глас.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados