В душата ми горят хиляди въпроси:
Каква съм аз, защо се промених...?
О, Боже, не карай сърцето ми да проси!
Сили нямам... толкова се уморих!
Кажи ми, защо дал си ми очи,
След като от тях само сълзи роня?
Защо не може в тях обич да гори
И самотата от гърдите да изгоня?
Кажи ми, защо уши си дал на мен,
„Oбичам те”след като не чуват,
Нито милите слова на мъжa, от мен пленен,
В гърдите на който пламъци бушуват? ...