На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта.
Тъй често чувам: "Болката е вечна.
Ще свикнеш. Ще успееш. Щом е жив
в теб споменът, той също ще живее..."
(а в мене въглен с пламък черно-сив).
Усмихвам се. Дори на танци ходя.
Римувам стихове за болка и любов.
Споделям чужди драми със тревога. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse