На земята дойде и до гуша
от дългата пролетна суша.
Получи повърхностни рани.
Хората как ще изхрани?!
Дърветата ще станат съчки.
От тревога и се появиха бръчки.
Безсъние голямо я обхвана.
Слаба като вейка стана.
Коленичи и започна да се моли
зарад хорските неволи.
Дъжд да плисне най-подир!
Да има хляб за всички мир! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.