Едва ли във стиха ще се излея сполучливо,
молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга
и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,
изпълнена със горест и със парлива болка.
В молитвата ми пак години ще се вплитат,
а в тях ще да чернеят пустинни, черни дни.
Но толкова далече – там сенки ще се скитат,
слънцето не ще изгрява, огънят не ще гори.
Затуй чети това:
Минало и бъдеще са толкоз неизвестни,
а настоящето ме дави, измъчва ме. Боли!
За тази болка май и църквите са тесни, ...