Тъгува земята ни... Тъжна и ти си...
Със спомени-болки, с нежнотопла душа.
Усещаш как вятърът вее къдрици.
И виждаш - над тебе се отронва звезда...
"Аз моля се, Господи - вяра дари ни,
надежда целебна и любов-светлина!
Очи светлоискрени, думи любими.
И детска усмивка, и щастлива сълза..."
Ти страдаш, Българийо, моя любима -
за всяко сираче, неродено дете...
За всички, заминали тъжно в чужбина,
за бедни и болни... С тебе страдат и те...
"Аз моля се, Господи - колко години! -
на Коледа свята ни дари светлина! -
Да бъде земята ни райска градина -
със детски усмивки и щастливи лица!..."
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
/редактирано/
© Марин Тачков Todos los derechos reservados