Молитва за българи в чужбина

18 oct 2016, 15:23

Poesía » Civil

1652 1 1

Стъпваме тука на своя земя
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.

Тук се говори на Българска реч
със голямата, главната буква.
Стопля някак си, даже във скреж
балканският студ да оковава земята.

Майко, Българийо, как тъй можа?
Своите свидни деца да прокудиш.
Хляба да дирят в чужда земя,
а ти за тях да не линееш...

Боже, стопли им душите със радост!
Дай им утеха, и сила, и мъдрост!
Господи, давят сълзи моят глас,
но ти ме чуваш, и молитвата сбъдваш.

Имаме чудна, красива земя!
Море, планини, и простори!
Ала, безлюдна, земята ни опустя,
щом ги няма до нас близките хора...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bezzhichen (Безжичен)

2016-10-23T11:52:17+03:00

Дали е толкова "висока" литерарура или не, не е толкова важно. Но изплаканото, почувстваното, показаната болка е налице. Учудвам се, че даже и в "поезия" коментарите са все по-малко. Не знам не четем ли, време ли нямаме, или грижите и неволите са все повече, за да мислим за душевното! Отдавна не съм надниквал при теб, сега ще прочета последните ти неща.