Молитва за България
Подгонени на бясната стихия
от дивата, нарастваща тревога
в пристанището спряхме аварийно –
без Вяра и доверие във Бога!...
А българското знаме на кърмата*
обвръгнало във бури да се вее –
учудване извикваше в тълпата
и питаха се хората: „От где́ е?“
Но в миг тълпата сви се като змия
ударена със камък по главата
и някакъв незнаен харамия
изкочи и се просна на земята...
„Молитвите ми чул си мили Боже,
а мене, грешника, не си забравил,
сега душата ми да вземеш може –
видях отново моята България!...“
01.07.2021./Едно време в Океана
*кърмата е задната част на кораба;
там се поставят знамената
© Коста Качев Todos los derechos reservados