Молитва за обич жадувана прати,
аз дълго се криех, не гледах натам.
За твоята обич отдавна бях жаден,
но нещо ме спря и останах си сам.
От силните чувства аз също изгарях,
до болка притисках във мрака сърце.
За края се молех, самотен, нещастен,
към тебе обърнал в надежда лице.
Молитва за обич жадувана прати,
страха разтопи във самотна душа.
Сега се завръщам - любящ, всеотдаен
и мойто сърце аз на теб... ще даря.
© Христо Костов Todos los derechos reservados