27 jun 2010, 8:41

Молитвено 

  Poesía
1085 0 10
Когато се срине светът ми,
дъгата щом стане безцветна,
а ситните капчици дъжд
започнат да дращят в небето,
когато ме има наяве,
а всъщност съм някъде - сляпа
за радост и обич... Тогава...
Тогава пулсирам от истини -
безценното става далечно
и всичко е някак безсмислено
след тази тъга нечовешка...
Тогава мечтите са тягостни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??