Моля!...
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно.
Като липсващи дири, покрити от сняг.
Не оставяй да чака Надеждата,
щом не е първата, а последната...
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
"Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,"Поздрав!