Не се усмихвай. Не поздравявай.
Не пращай прегръщащо човече.
Не успокоявай. Подкрепа не давай.
Не казвай, че не искаш да си далече.
Не ме ревнувай. Не се вглеждай.
Не ме приемай безрезервно.
И моля те, не ми споменавай за надежда,
нито бъди толкова мил, когато ми е нервно.
Не ме помни. Не ме очаквай.
С нежни имена не ме наричай.
Не ме събуждай от депресии, когато говоря неадекватно.
Моля те, моля те, не ме обичай!
Защото мислих си, че мога
да сложа маски и пера
и да вляза в карнавален огън,
да се докосвам до твоята душа
и да останем накрая всички невредими.
Но въобще не прецених,
че всичко в теб е толкова пристрастимо…
Но най-вече, че ще се влюбиш в мен и ти.
И бих унищожила всички технологии,
които слагат други краски на нашите лица
и заради които мога
да ти се представям с чужди имена.
Излъгах. На всичко съм благодарна,
че чувам да препуска твоето сърце,
когато ме види на линия. Със теб душата ми се чувства по-вярна.
Само, моля те, не ме разкривай, не бих понесла да те боли заради мен.
10.06.2012г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados