Съблечи ми роклята и разпилей косите ми...

Чудя се защо копнея пак за минало...

Надай ухо и доближи гърдите ми,

усети дали сърцето ми със твоето се е разминало.

Качи душата ми на влака и запали онази гара,

в познатия вагон сама аз ще отида.

Чудя се дали там споменът ще чака

... за сетен път пак тихо да намина.

Изгори онези рози и писма,

които с дъх на пресекулки вечер пишех..

Но не ме оставяй да заспивам пак сама,

за съня със тебе нощем дишам.