Моля те - ела!
Сред сумрака близо до водата, вихърът върти листа.
С шум чуплив играят си играта, във кълбо от мъртва сухота.
Като ято леки птици си лудуват в ярки шарени премени.
Лятната си свежест те бленуват, потопени в спомени зелени.
Залез е! Морето червенее в хлад и есенна тъга...
Кипнало се сърди на прибоя... с пяна морава покрай брега.
Отражението ми къдри се вълнисто във солената дъга - по мокрото извита...
Пясъкът... разсипано мънисто, строго съска: Кой съм аз - иска да ме пита.
А в сърцето ми кръвта и тя шупти, запенена в сребриста пяна…
От душата ми струи тъга... по отминала надежда е пияна…
Емоция, посипана обилно… със прашец от пеперудени крила... ...