Моментно

11 oct 2014, 20:25

Poesía » Otra

477 0 1

Вината - бяла или черна,

несъразмерна -

голяма ми е,

знам,

но друга няма.

И нося я

прихлупена небрежно

и много нежно

я слагам да поспи

върху мечтите.

А те са сити –

нахранени

с илюзии и грешки,

измамени

(съвсем човешки)

от времето ни.

Трябва да простя.

И да забравя даже

трябва.

Но боли…

Досадата ме грабва

И трополи

по устните

несподелена дума…

Дали да пусна

във слепоочието си

куршума?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.