14 oct 2020, 0:43
Момиче
Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.
Денят расте, душата намалява.
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.
Денят расте, душата намалява.
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Орлин Будинов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
