Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите.
Ах, мащерката в стъпките му тръпне.
А слънцето си плисна на очите
и синия месал простря да съхне.
Едно момиче сваля тънка рокля,
тъкана от щурци в тревите късни.
А слънцето безсрамно се промъкна
и мургавата плът със зной изпръска...