Замъглено, плачещи очи премигваха,
 ужасни незабравими лъжи,
 те любовта ми бавно убиваха.
 Разплакано, почти разкървено сърце,
 не ме докосваха вече твойте ръце.
 Бяха изписани онези горчиви думи,
 може би това беше и края по между ни.
 Треперещи, ледено студени ръце,
 пребледняло от разочорование лице.
 Самичка в стаята си стоях,
 самичка всичко това преживях.
 Очите вече бяха зачервени,
 от плачене те бяха уморени.
 Задавах си въпросите: - Защо?
 Какво направих ? Къде сгреших?
 Но стените мълчаха...
 Чуваше се само моя рев,
 за мен не трябваше да има изгрев нов.
 Блъсках по земята, на колене седях,
 мислех си как преди около броени дни летях,
 прехапвах устните си прежаднели,
 мечтите ми бяха опустели.
 Момиче уморено бях ...
 Момиче с плачещи очи ...
 Момиче с кристално чисти сълзи ...
 Пред монитора отчаяно седях,
 на земята бях и за теб крещях,
 но ти защо не ме чу?
 В този момент с нея беше ти!
 В този момент ти сърцето ми разби!
 Не бих могла това да ти простя,
 не бих могла... но отново при тебе бих дошла!