Момичето...
Момичето със шапка на цветя,
със семпла рокля и воал от пеперуди,
замислено на пясъка се спря.
Приседна досами водата,
тихо, за да не събуди
бриза във косите си.
Загледа се във необята морски.
Облаче надникна му в очите.
Чертаеше по пясъка сърца -
едно и две, и няколко... дузина,
а вятърът омая го така,
че шапката му взе и си замина.
Момичето стоя до вечерта -
замислено, разплакано, и мълчаливо.
Едва попита само някаква
жена как по синята вода
да мине, за да стигне там,
до бялата лагуна.
Момичето не тръгна, остаря.
Дочака вятъра да донесе обратно
онази стара шапка на цветя
на онзи бряг и досами вълните.
Когато си отива от света...
(едва ли може утрото да срещне?!)
... в ръцете си ще носи знак –
онази шапка на цветя,
която вятърът отнесе надалече...
© Нели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И на мен ми хареса!Пречистващо!Хубаво е да започне така денят!!!
-
Благодаря, че поседнахте край момичето...
-
"Девочка плачет, шарик улетел..." )))
-
Младостта и вятърът!
-
Приказна романтика - такива стихове обичам - благодаря, мила!
-
"Чертаеше по пясъка сърца -
едно и две, и няколко... дузина,
а вятърът омая го така,
че шапката му взе и си замина."
Зарежи я тая шапка
и момците оцени.
Отпускът е нещо кратко
Край морето си.Живни!
-
стара шапка на цветя, старо момиче...
а на мен защо ми звучи неувяхващо?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
дано за всеки има по една такава....!!!
поздрави!