Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
9 jul 2008, 13:07

Момичето, което... 

  Poesía » De amor
1016 0 16

Провокирано от стиха на Валери Станков "Момичето, което спи до мен"

 

 

Момичето, което спи до теб,

в съня си приказен нарочно се изгубило,

прогонило задъхания ден

сред джунглата на град недружелюбен.

 

Момичето, разляло от косите си

на рамото ти с кротка доверчивост,

в загадъчна усмивка те заплита -

от него няма как да си отидеш.

 

По устните му лепне шоколад -

със Хензел и със Гретел си играло.

Красиво е - на вещицата зла

се счупило от завист огледалото.

 

Камбанен звън отмерва късен час,

кристалната пантофка се измуши.

На бели камъчета по следата

се връща с бързоходните ботуши...

 

Момичето обгръща те с ръце

на сън. С ресници пърха - пеперуди.

Незнаен принце, имаш ли сърце,

не бързай със целувка да го будиш!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??