И никога душата ù не ще се умори.
Смирена никога не ще се свие
в чужда шепа, на чуждо място -
не ще забрави вълшебството на любовта.
Оставила сега цигулката в мрака,
ще трябва само кротко да почака
да се отвори светлата врата
и утрото очите ù да мие в бяла светлина...
И тя ще бъде все така -
с цигулката в своята ръка,
лилави сенките ще я примамят,
и дървесата, приведени над нея, ...