8 mar 2013, 10:32

Момина хубост 

  Poesía » De amor
518 0 2

 

В косите ти слънце се къпе

или  пък нощта се завива,

в очите небето сияе,

с блестящи звезди се покрива.

 

Снагата ти тънка, висока,

земята дори не докосва,

ухаеш на роза и мента,

дъхът ти света омагьосва.

 

Когато усмивка разцъфне,

на твоите устни червени,

очите на млади и стари,

танцуват по тебе засмени.


Че Господ дарил те със хубост,

каквато на всеки не дава,

хубост за чудо и приказ,

хубост душите да сгрява!

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??