Момини сълзи 

Вървя към моето село Тополница,

едно малко селце сгушено в планина.

Отварям отново сам аз пътната врата,

няма ги дядо и баба, те сега са в небеса.

А дърветата са в бяла и розова премяна,

пролетта дойде и донесе много цветове.

И цъфнали са в малката градина цветя

красиви са, засадени от баба ми някога.

Най-красивите цветя са момина сълза,

малки с бели камбанки сякаш звънят сега.

Спомням си за моят букет от тях за баба,

с които я зарадвах а тя целуна ги веднага.

Навярно някой неин спомен е от някога,

когато и тя е била млада и хубава мома.

Сега ги гледам и радвам им се с усмивка

и спомнят ми за моята баба Гроздена добра!