Сутрин кат' слънце се будиш,
първо към нази поглеждаш
с блага и ведра усмивка,
слушаш как песен запявам.
Твоите църни очици,
сякаш са сладки черници.
Твоите хубави вежди,
сякаш са вейки от смрика.
Устните, моме Румено,
сякаш са диви малини,
брани на горска поляна,
посред сърни и елени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse