Мистична
и дълбока тайнственост
обгръща лицето ти,
от вековете пощадено.
Нетленна светлина –
струи като заря в очите ти -
като ефирен полъх са,
и като цвете – лотос,
в миг съкровен –
преди да се разтворят
листенцата уханни
в ранна, непозната утрин
очакваш... В шепота на времето,
от устните едва отронил се,
улавяш бъдното –
усмивката неразгадана
е така изящна...
...
© Хрис Todos los derechos reservados
Интересно написан...
Поздравления, Хрис!