16 oct 2012, 14:06  

Монолог на... 

  Poesía » De amor
611 0 1
Един безкраен монолог,
разнасян от уморената тъма,
сякаш като в сън дълбок,
останала в света сама.
Блян за вяра в всеки поглед,
за малко нежност от света,
един безмълвен полет
по устни капчици роса.
Всичко минало - мираж,
самотен остров си сега -
разкъсвана от морска страст
сред самотата на брега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??