30 abr 2014, 21:06  

Монолог на четирилистната детелина 

  Poesía
450 0 3

Какъв живот е моето, не зная.

Във цялата вселенска широта

все мене някой иска да познае,

а всъщност има толкова трева.

 

Трилистниците никой не събира.

Те радват се на слънце и вода.

Нима е щастие когато се умира

и късаш вкоренена свобода?

 

Аз зная вече, някой ще ме вземе.

Ще съхна в полупразно портмоне.

Едно листо ще ме лиши от време.

Защо не бе до себе си със две?

 

Мълча и зеленея като всички.

Последен душ под сутрешна роса,

преди да ме открият две ръчички,

които търсят щастие в смъртта.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??