10 jul 2021, 22:41

Монолог на Господ 

  Poesía » Otra
546 1 12
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах,
създал съм най-великото си чудо.
Един, като живота, страшен грях,
една, подобно суетата, лудост.
Нарекох я със името живот:
да расне, да се люби, да се смее.
Опитваха да я направят роб,
но бе свободна, както тя умее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??