Монолог на изоставената съпруга
Ревността като гнусна пиявица
впива зъби във мойта душа.
"Не била - казват - първа красавица,
но по-млада от мене била".
Ясно. Храни ти мъжкото Его
със перверзния си сексапил.
Ти доволен се пъчиш със него.
Я-я-я... какво парче си свалил!
Аз разбирам, тресе те хормона,
застаряващ плейбой. Цял си страст.
Но когато отмине нагона,
ще погледам сеира ви аз.
Със несменяни три дни чорапи
и тридневна набола брада,
нехаеш, че кранчето в банята капе,
а котлонът е цял във ръжда.
Все мърморещ, изнервен и скучен,
с чаша "Шуменско пиво" в ръка,
слушаш чалгата "благозвучна",
на дивана опънал крака.
Ако тя те изхвърли тогава,
ако твоята "миска" реши,
че всъщност за нищо не ставаш
и ако е с теб, ще сгреши,
ела си нещастен при мене,
ще ти сгрея ракийката аз.
Ти плачи и падни на колене,
пък ще видим... ще видим тогаз...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
тънко си вплела "хумора", през който прозира гневност и неприемане от наранената лирическа...
животът ни поднася неочаквани обрати! -
Наистина и аз се чудя, защо няма мъжки коментари! Мълчанието знак на съгласие ли беше или се правят, че темата не ги засяга? Поздрав, Нинче!
-
Браво!!!
Много умело си гримирала тъгата и наистина се е получило хумористично стихотворение... -
Мили момичета, благодаря ви за коментарите, слава Богу, този монолог в живота не е мой, т.е. аз не съм лирическата героиня.....(моичкият все още не ме е изоставил заради по-млада ).Но би ми било много интересно да прочета мъжки мнения по-въпроса.Само че господата нещо не коментират....
-
И аз харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
