21 jun 2007, 20:53

Монолог на моето "някога" 2 (Вечеря на свещи) 

  Poesía
1510 0 20
В каторгата на твоето отсъствие
отдавна е пропито с обещания.
Протъркаха се всичките ми кръстове,
посяти в есента, като мълчания.
Разкапаха се всичките ми ябълки
и мистиката в мене ферментира.
Сега съм прозаична като залъка.
Седни удобно. Аз ще се сервирам.
Насладата се вкисна... Съжалявам.
И малко прегорих първичността...
Безсолна ли съм ти? Не, не. Не ставай.
Ще сложа щипка рани във солта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??