МОНОЛОГ...НА УКРОТЕНИЯ

22 nov 2006, 20:52

Poesía

839 0 16

Когато се завръщам всеки път,
ме укротяваш -
във косите твои.
Постеля са ми, щом
разтворя длани.
Сбираш пепелта от прашните
нозе,
с надежда да остана
и я разпръскваш -
след всяко ново тръгване.
Минавам като миг
през твоите очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

МОНОЛОГ...НА УКРОТЕНИЯ

Искате да прочетете повече?

Propuestas