Монолог след причастие
Ръцете ти миришеха на хляб
и нажежено слънцето ни пържеше.
А нашите измъчени тела,
се мятаха отчаяно несдържани.
Изпаднали във глухота от страст,
се давехме във писъка на пясъка.
На плаващите чувства, в злата паст
пропадахме все още не пораснали.
А може пък... напротив, без да щем,
да бяхме остарели преждевременно.
И бързахме, преди да разберем, ...