detdim (Детелина)
133 1508
19 jun 2007, 16:45

Монолог (в кавички) 

  Poesía
711 0 4
- Хейййй... Къде си мислиш, че отиваш!!!
- Към щастието тичам! Но защо?
Красиво е... Тъй трепетно и мило...
Живея... Вдишвам... И кога

отново аз ще го почувствам!?
Че рядко идва, но Гори...
И всичко в мене преобръща.
Без дъх остава ме... боли...

Но аз Зова, дерзая и копнея.
И сграбчвам го с тези две ръце.
Не искам да изчезне, да линее.
Аз искам го за цял живот... Поне.

- Я чакай малко ти!!! Поспри се!
И вслушай се в него, разсъди!
- Не искам да те слушам и махни се!
Поне за миг ме остави...

защото искам да мечтая,
защото искам... да летя,
защото искам да се сгуша,
тъй както капката роса...

притихнала в обятия, спокойна,
в листата на омайния равнец,
недишаща... и тръпнеща. Доволна.
А някъде любовна песен на щурец

за хилядите сърчица разказва,
за радост, за неспирна доброта.
Това е Тя!!! И все тъй неуморна
ще властва... напук на Разума!

© Детелина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Емоционалността в коментарите ти, Цвети ме заразява...и само колко ми е близка и позната
  • "...за хилядите сърчица разказва,
    за радост, за неспирна доброта."

    Като чета имам чувството,че:
    хрупайки любимите си хрупки,
    притихвам в любима прегръдка,
    ухае на любим парфюм
    и гледам любим филм.

    Благодаря за изживяването
  • Много добър замисъл и интересен начин на изразяване.Дано наистина успееш да запазиш щастието.Поздравления!
  • Много е хубаво!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??